София, ул. Алабин №58

Кратка съвременна история на емотиконите

Емотиконите са се родили от любовта към писането и съобщенията. Те представляват първия език, предназначен да придаде емоционален нюанс на иначе плоския текст в цифровия свят. Емоджитата през последните няколко години са станали отличителен белег за начина, по който хората комуникират. Те се показват дори в прессъобщения и корпоративни имейли. Белият дом веднъж издаде икономически доклад, илюстриран с емотикони. През 2015 г.  стана „Слово“ на годината на речниците „Оксфорд“.

Първите емотикони са създадени през 1999 г. от японския художник Шигетака Курита. Курита работи върху екипа за разработка на „i-mode“ – ранна мобилна интернет платформа от основния мобилен оператор на Япония DOCOMO. Курита искал да създаде атрактивен интерфейс, който да предаде информация по прост и кратък начин: например, икона, която да показва прогнозата за времето, вместо „облачно“. Така Курита създава набор от 12 х 12-пикселни изображения, които биха могли да бъдат избрани от клавиатура, подобна на клавиатурата в интерфейса i-mode, и след това да се изпращат на мобилни телефони и страници като собствени индивидуални знаци. 176-те емотикона на Курита днес са част от постоянна колекция в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Има емотикони, показващи време (слънце, облаци, чадър, снежен човек), трафик (кола, трамвай, самолет, кораб), технологии (стационарни, мобилни, телевизионни, Game Boy) и всички фази на луната. Но тези символи не са чисто информационни: За първи път емотиконите предлагат начин за добавяне на емоционален подтекст към послание. „Разбирам“ може да звучи студено или лаконично самостоятелно, но добавете ️ и посланието Ви ще даде усещане за топлина и съчувствие. Това беше началото на нов визуален език.

Еможитата бързо станаха популярни в Япония, като конкурентни мобилни компании дори изкопираха идеята на DOCOMO. Apple също видяха възможност да включат емоджитата на други платформи. През 2007 г. екипът на Google за интернационализация на софтуера реши да изпрати петиция на Unicode Consortium да разпознава и стандартизира емоджитата като кодове. Unicode Consortium е неправителствена организация, която работи като ООН за поддържане на текстови стандарти в компютрите.

Тъй като компютрите фундаментално работят с цифри, всяка буква или знак, които въвеждате на компютър, са „кодирани“ или представени с цифров код. Преди Unicode имаше стотици различни системи за кодиране, което означаваше, че различни компютри и сървъри не винаги представят текст по еднакъв начин. Unicode се фокусира върху стандартизирането на тези кодове за езика, така че буквите, които сте въвели на английски, китайски, арабски или иврит, да са стандартизирани. През 2009 г. инженерите от Яс, Ясуо Кида и Питър Едберг се присъединяват към официалното предложение за приемане на 625 нови емоти-знака в стандарта Unicode.

Unicode в крайна сметка решава да индексира емотиконите, поради използването им като символи за текстови съобщения в редица корпоративни стандарти. С други думи, емоджитата станаха твърде популярни, за да се игнорират. Това беше началото на легитимирането на емотиконите като форма на комуникация.

През 2011 г. Apple добави официална емоджи клавиатура към iOS; Android ги последва след две години. Това позволи на хората да имат достъп до емоджи директно от клавиатурата на телефоните си – по същия начин, по който бихте превключили на корейска или японска клавиатура, за да получите достъп до тези специфични за езика символи.

По същество наблюдаваме раждането на нов тип език. Еможи подпомагат една изключително модерна задача: предаване на емоционален нюанс в кратки онлайн изказвания. Те се опитват да разрешат един от големите проблеми на писането онлайн, което е, че имате думите, но не можете да ги изразите интонационно.

Свързани публикации: Как да прочетем съобщения в Whatsapp без изпращачът да разбере

iOS vs. Android


Да
Не

Регистрирайте се и започнете да учите!