Компьютерная Академия Шаг | Полноценное IT-образование‎. Авторские методики, преподаватели-практики, 100% практических занятий. Ты будешь понимать принципы программирования и сможешь выбрать свой путь в IT.

Ваш браузер устарел!

Вы пользуетесь устаревшим браузером Internet Explorer. Данная версия браузера не поддерживает многие современные технологии, из-за чего многие страницы сайта отображаются некорректно, и могут работать не все функции. Рекомендуем просматривать сайт с помощью актуальных версий браузеров Google Chrome, Safari, Mozilla Firefox, Opera Microsoft Edge

Ние използваме бисквитки (“cookies”), за да подобрим потребителското изживяване и да Ви показваме съдържание, което би могло да Ви заинтересува. Използвайки този сайт Вие се съгласявате с правилата за използване на itstep.bg. Ако изберете «приемам», ще дадете Вашето съгласие да събираме, обработваме и съхраняваме Вашите лични данни.

Научи повече

Играта в обучението

По темата за играта в обучението има много, много трудове с много по-дълбоки и с много по-сериозни проучвания зад тях, голяма част, от които съм чела и съм се чудила: „Добре де, но как?“. Как да превърна едно обучение по „Photoshop“ в игра? Как да приложа всичко, което съм прочела за преподаването и ученето чрез игра в моята сфера? Как да превърна теорията в практика?

Изучаването на софтуерен продукт от типа на „Photoshop“ е комбинация от научаване на нови знания и придобиване на нови физически умения. Някои от функциите буквално не могат да бъдат използвани без усвояването на специфични за мускулна памет, синхрон и ловкост.

Тогава как да вложа игрови елементи в такъв тип обучение?

Мислих много и създадох няколко варианта на упражнения, но те бяха по-полезни за усвояване на материала, отколкото за създаване на игрови елемент.За щастие, не съм сама в индустрията и за пореден път се насладих на удоволствието да бъда дизайнер в една чудесна общност. Оказа се, че има готови игри за усвояване на знания, които са пряко свързани с програмата, и по-конкретно с „pen tool“ и кривата на Безие. „Pen tool“ е инструмент за прецизно чертане на векторни форми и пътеки. Кривата на Безие е параметрична крива от областта на числените методи, широко използвана в компютърната графика

За да използваш pen tool има два аспекта – теория и практика.

Теорията е свързана с позиционирането на инструмента в работното пространство на програмата. Как се работи с него? Какво са му функциите?

Практиката е създаване на прецизни векторни форми и пътеки. Много често - за отделяне на един сложен елемент в изображението от друг.

За мен лично „pen tool“ е задължителен инструмент и трябва да се научи още на ниво „Photoshop“, за да може един бъдещ дизайнер да се развива и да надгражда. С помощта на своите солидни знания за „Photoshop“ и „pen tool“ един начинаещ дизайнер съкращава обучителния си период за другите продукти на компанията „Adobe“. А за да определи себе си като графичен дизайнер, човек е необходимо да може да работи с поне една програма за графика, една за векторна графика и една за предпечатна подготовка.

За овладяването и на трите е задължително познанието и работата с „pen tool“ като инструмент. Добрата работа с него изисква не само теоретично разбиране на функциите на инструмента, но и много физическа практика за развиване на специфична сръчност.Моята методика е винаги да показвам инструмента в програмата, за да предоставя на курсистите си възможност да видят защо го изучаваме, как ще ни бъде полезен и къде се очаква да го прилагаме.

Преди около година започнах да прилагам следната игра като част от обучението.

Играта е безплатна и достъпна за всички на следният адрес:

https://bezier.method.ac/

Целта на играта е да научи играча как да създава първо прави линии с „Pen tool“ и после закръглени. Идеята е да се работи с прости изображения и постепенно да се усложняват.

Какво е поведението на студентите как се възприема играта?

След като видят какво могат да постигнат с инструмента, студените намират и мотивация да разучат играта. Това важи особено силно при възрастните, които посещават курса с очакването, че ще учат сериозно и няма да си губят времето с детски игрички. Но след като осъзнаят, че благодарение на играта започват да тренират моториката си, те дори инвестират повече усилия и играят с абсолютна сериозност и желание за постигане на резултат.

Забелязах, че веднъж представена правилно пред курсистите ми, играта е лесно адаптивна и интересна както на по-младите ми курсисти, така и на по-възрастните.

Голям плюс е, че разбива тежки и сложни процеси на малки стъпки, които моите курсисти усвояват с утвърждаване и надграждане на знания и умения. Тя също така помага на възрастните да преодолеят страха от грешка. По лесен и естествен начин те трупат самочувствие и наистина започват да се справят все по-добре, все по-прецизно и все по-професионално.

Играта дори успява да ги сплоти и нахъса за работа.

Многократно съм се убеждавала, че голямата картина е важна, но след погледа над нея е необходимо всеки процес да бъде разбит на по-малки процеси и всяка стъпка да бъде усвоена до перфектност, преди да се премине към следващата. Точно това постигам с играта за „pen tool“. Чрез нея курсистите ми овладяват работата с инструмента много по-бързо от преди, тъй като тя свежда действията на играча до усвояване на функционалността, като изключва всички останали елементи, които биха му попречили да придобие нови знания.

Преди възлагах на курсистите си задачата да работят директно върху снимка, което ги караше да се чувстват претоварени от новата информация и неуверени в собствените си възможности.Сега отново им възлагам същата задача, но едва след като са поиграли на играта поне десетина-двадесет минути. Именно така те упражняват теорията на практика и добиват смелост да изразят себе си и собственото си виждане за това, как трябва да изглежда снимката.

Разбира се, няма обучение без елемент на самоподготовка, което на ученически език си звучи като "домашна работа". Обикновено давам за задача да се направи колаж от снимки и задължително да се превърти играта. ;)

Използването на метода „игра“ по време на учене помага на хората да се вдъхновят и да започнат да преминават от режим „учене“ в режим „творене“ - жизнено важен режим за един дизайнер. Вдъхновението и творенето са изключително важни в тази работа. Когато един възрастен е с нагласата, че ще учи, тези неща рядко се хармонизират, затова и игрите са чудесен метод хората да се отпускат и се учат чрез опити и грешки, а не чрез бележки и лекции.

Да ви призная, няма по-сладко начало на работния ден, от това да влезеш сутрешната група (ние започваме от осем), и докато си пиеш фрешчето и чакаш всички да се съберат, да слушаш: „Алекс, аз минах играта!“ или пък: „Алекс, аз стигнах до нивото с гаечния ключ!“. И се започва една запалена дискусия между зрели хора, кой докъде е стигнал и какъв  подход е открил за минаването на по-сложните нива.

Свежо ми е рано сутрин и започвам работа с усмивка.

Послепис:

Разказах за тази своя методика на друга колежка, преподавателка по "Китаистика"

 в Софийския университет. Тя сподели, че кара своите студенти да играят „Assassin’s Creed: China“. За да разберат по-добре средновековен Китай. С удоволствие установих, че не съм единствения учител в близкото си обкръжение, който ползва игрите, за да развива курсистите си.

Автор: Алекс Илиева

 

Искаш ли да ти се обадим?

Този сайт използва Cookies

Политика за поверителност и правна информация