Какво е интернет на нещата?
„Интернет на нещата“ (Internet of Things) е сравнително модерна концепция, която свързва физически обекти, притежаващи вградени устройства за взаимодействие, като електроника, софтуер, сензори и др., и ги прави функционални чрез мрежата. За пример, това могат да бъдат всички смарт „джаджи“ – смартфони, таблети, настолни и преносими компютри, кухненски и домашни електроуреди и т.н., които работят чрез интернет, и върху които може да бъде упражняван контрол от разстояние.
Концепцията се заражда през 1999 г., като през 2010-та година тя придобива по-мащабен обхват, внедряващ различни технологични решения за бита и икономиката, и се превръща в развиваща се тенденция в информационните технологии. За истински апогей се смята промеждутъкът 2008-2010, когато броят на включените устройства в глобалната мрежа надхвърля броя на населението на земята.
До какво води „интернетът на нещата“?
Интернетът на нещата е настоящето и бъдещето. Всички смарт устройства станаха неизменна част от нашето ежедневие, нашата трета дигитална ръка и нашият най-добър приятел и помощник. Днес не бихме могли да си представим свят, в който не сме свързани чрез нашите устройства и интернет. В този ред на мисли животът става все по-лесен, благодарение на него.
С помощта на внедрен софтуер всеки може да пусне кафемашината 5 минути преди да се събуди и така да бъде улеснена цяла верига от процеси, пестящи най-ценното ни днес – времето.
Интернет на нещата се превръща във все по-актуална тема, обвързваща бита и бизнеса. Все повече компании започват да си представят функционирането на свят, в който нещата просто са свързани помежду си и „се разбират“. Samasung, например, заяви през недалечната 2015 г., че до 2018 г., ще направи така, че всичките нейни продукти да бъдат свързани помежду си и да подлежат на интернет управление.
Напоследък все по-често се тиражира въпросът: Готови ли сме за тази „интернет революция“?
У мнозина се усилва усещането за параноя, особено когато става дума за заобикалящи ни от всички посоки устройства, свързани в глобалната мрежа. Това заражда усещане за навлизане в личното пространство на човека, който може да бъде подслушван, шпиониран и дори манипулиран.
Новото правило обаче ще бъде „всичко, което може да бъде свързано, ще бъде свързано.„
Доколко оправдан е страхът и параноята от Internet of Things?
Обикновено новите и непознати неща ни внушават чувство на страх и навикът да гледаме на тях като през „теория на конспирацията“, в която има някакъв таен заговор срещу нас, е напълно оправдан. Донякъде.
Когато не искаш да се чувстваш застрашен, просто трябва да елиминираш нещата, от които се чувстваш застрашен, или да свикнеш да ги направиш част от живота си. В случай, че човек може да се откаже от плодовете на глобализационните процеси, трябва да чувства свободен да го направи. Ако не може, значи има нужда от тях.
Може би сравнението би било малко крайно, но да се опитваш да избягаш от технологиите е подобно на това прачовекът да се откаже от ползите на огъня, защото би могъл да предизвика пожари или да нарани хората.
Светът се развива, а с него се модернизира и „чувствителността“ на технологиите. Това да стават все по-хармонични с човека, така че да му служат във всяка секунда от деня и нощта и той да бъде улеснен както в бита, така и на работното си място.
Как би изглеждал един ден с Internet of things
Нека си представим една идилия, станала реалност благодарение на интернет нещата.
Събуждате се сутринта и ароматът на кафе се носи навсякъде из дома. Кафемашината е настроена точно за 6:45 – когато ставате през делничните работни дни. Надигате се от леглото и отивате в банята, а там лампата се пали още в момента, в който прекрачвате прага на помещението. Светлината обаче не е силна, както обикновено, а е деликатна и „мека“, защото зениците Ви все още не са свикнали с дневната светлина, от която иначе биха се свили болезнено. Протягате ръцете към кранчето за водата, но то се пуска и „системата“ е настроила перфектната температура, с която да измиете своето лице. Тази, с която го миете всяка сутрин.
След това се качвате в колата, но не знаете по кой път да поемете, заради утежнената пътна обстановка. GPS-ът Ви насочва през най-ненатоварения път, но това отново значи минимално закъснение. В същото време телефонът Ви изпраща текстово съобщение, че ще закъснеете до всички, които Ви очакват в офиса.
Свършвате работа и не сте сигурни какво има в хладилника, за да напазарувате. Смарт хладилникът Ви работи чрез приложение, с чиято помощ можете да „надниквате“ отвъд него, и да напазарувате всичко, което липсва за вечерята.
Представихте си го, нали?
Животът ни наистина би могъл да бъде толкова по-приятен и лесен. Това в никакъв случай не значи, че ще станем лениви роби на технологиите. Нека не забравяме, че тези, които „робуват“, всъщност са именно те и това е тяхната главна цел.
