Първа стъпка в IT
IT за деца

Kodu Game Lab: как детето прави първата си 3D игра за един час

Какво е Kodu Game Lab, как се програмира с плочки „когато – направи“, на какъв компютър работи и как да подредите едночасово занимание, в което детето завършва своя игра.

От Редакция на Първа стъпка в IT Публикувано: 4 мин. четене
Контролер за Xbox 360, с какъвто първоначално се програмира в Kodu
Снимка: Evan-Amos · Public domain, източник

Kodu Game Lab е безплатна среда, в която детето строи триизмерен свят, слага в него герои и предмети и после им казва какво да правят. Не се пише текст: програмата се сглобява от картинки. Затова Kodu е добър избор за първа „истинска“ игра, когато детето вече е подреждало блокове в Scratch и иска нещо, което прилича на игрите, които играе.

Откъде идва Kodu

Kodu започва като проект на Microsoft Research. Първата платформа е конзолата Xbox 360 и цялото управление е измислено за геймпад, затова и интерфейсът е едър и прост. По-късно средата е пренесена на компютър с Windows и получава управление с клавиатура, мишка и сензорен екран. Страницата на проекта в Microsoft Research посочва, че версията за компютър се изтегля безплатно от Microsoft Store.

От 2020 г. изходният код е публикуван в GitHub под лиценза MIT. Според описанието в хранилището целта винаги е била средата да е възможно най-лесна за новите потребители, дори с цената на по-малко възможности. Вътрешното име на проекта е било Boku, което още се вижда в кода.

Kodu работи само под Windows. Ако у дома имате Mac или Chromebook, по-подходящи за първа игра са браузърните среди от нашия преглед на безплатните сайтове за програмиране.

Как се програмира: „когато – направи“

Всеки обект в Kodu има свои правила. Правилото има две части: условие („когато“) и действие („направи“). Детето избира плочки от кръгово меню: „когато виждам ябълка – движи се към нея“, „когато се блъсна в ябълка – изяж я“. Официалният сайт дава точно този пример: героят върви към най-близката ябълка и я изяжда при допир, с два реда код.

Има две неща, които правят Kodu различен от Scratch:

  • Всички правила се проверяват непрекъснато и едновременно. Няма „натисни зеленото знаме и изпълни отгоре надолу“. Светът живее и героите реагират на това, което виждат, чуват и докосват. Microsoft Research описва именно зрението, слуха и времето като основни „сензори“ в езика.
  • Правилата се групират в страници. Когато нещо се случи (героят събере всички монети), програмата може да мине на друга страница с други правила. Това е първата среща на детето с идеята за състояние на програмата.

Това е истинско програмиране: условия, събития, паралелно изпълнение. Просто е облечено в игра.

За каква възраст е

Официалните материали не дават точна възраст, а говорят за деца изобщо. На практика Kodu иска детето да чете кратки думи в менютата (интерфейсът е на английски) и да може да планира няколко стъпки напред. За много деца това е около 8–10 години. По-малките се справят, ако възрастен чете с тях. За ориентир по възраст и за това какво се учи в училище вижте материала за програмирането по възрасти.

Едночасово занимание: как да го подредите

„Час на кода“ (Hour of Code) е световна инициатива с едночасови уроци по програмиране, които всеки може да организира в клас или у дома. Code.org посочва над 100 такива урока на повече от 45 езика, повечето за ученици от 2. до 12. клас. Сега инициативата продължава като „Час на изкуствения интелект“ (Hour of AI) с безплатни занимания, които се събират в един учебен час, а уроците от „Часа на кода“ остават на разположение. Kodu не е в каталога на Code.org, но форматът „една игра за един час“ пасва добре.

Ето примерен план за 60 минути:

  1. 5 минути: какво ще правим. Покажете готова мини игра: герой събира ябълки, докато времето не изтече.
  2. 10 минути: светът. Детето рисува терен с четките, вдига хълм, прави езеро. Тук няма код, но има първо „авторство“.
  3. 15 минути: първият герой. Слага героя и му дава правило „когато натисна стрелка – движи се“. После поставя ябълки и добавя „когато се блъсна в ябълка – изяж я“ и „добави точка“.
  4. 15 минути: противник. Добавя друг обект с правило „когато виждам играча – гони го“. Сега играта има напрежение.
  5. 10 минути: край на играта. Правило за победа (събрани точки) и за загуба (противникът хваща героя).
  6. 5 минути: игра на чужда игра. Децата разменят компютрите и пробват играта на съседа. Най-ценната обратна връзка идва оттук.

Ако не стигне времето, отрежете противника, а не края на играта: детето трябва да си тръгне с нещо завършено.

Какво развива такова занимание

Kodu тренира мисленето „причина – следствие“, разбиването на голяма задача на малки правила и търсенето на грешки, когато героят прави нещо неочаквано. Сайтът на Kodu събира и готови учебни програми: осем урока по 50 минути за процеса на дизайн, лагерна програма от четири сесии по два часа, уроци по математика и екология и проекти, които свързват Kodu с платката micro:bit. Родител или учител може да продължи оттам, ако детето хареса средата.

Следващата стъпка

След Kodu много деца искат да правят светове в Minecraft или в по-сериозни среди за 3D игри. Кои са подходящи за коя възраст и на какво да внимавате, обясняваме в ръководството за 3D игри и светове за деца. А как ученето чрез игра работи в Minecraft Education, има в отделния ни материал.

Източници

  1. Kodu Game Lab: официален сайт
  2. Kodu Game Lab: ресурси за учители
  3. Microsoft Research: Kodu (страница на проекта)
  4. GitHub: microsoft/KoduGameLab (изходен код, лиценз MIT)
  5. Code.org: Hour of Code
  6. Hour of AI

Още по темата

Редакция на Първа стъпка в IT

Първа стъпка в IT е малък екип, който работи от София, България. Пишем за професиите, обучението и кариерата в информационните технологии и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Фактите са по източниците, посочени под материала. Текстът е на Редакцията на Първа стъпка в IT. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@itstep.bg.