Приказки за деца на екран или на хартия — как да четем вечер

Приказки за деца на таблет не заместват книгата, но могат да я допълнят, ако родителят остане част от разговора. СЗО не препоръчва екран за деца до 1 година, а на 2 до 4 години допуска най-много един час седящо екранно време, като по-малкото е по-добре (Световна здравна организация (СЗО)).

Какво показват изследванията за приказки на екран и на хартия

Едно проучване от 2017 г. сравнява печатни и електронни книжки при деца на 17 до 27 месеца. Участват 102 деца, разпределени на случаен принцип: 50 четат електронна книга, 52 четат печатна (Frontiers in Psychology).

Родителите сочат към илюстрациите по-често при хартиената книга, средно 19,38 пъти срещу 11,80 при електронната (Frontiers in Psychology). Децата обаче сами коментират сюжета по-често при електронната, средно 5,46 пъти срещу 2,13. Родителското говорене за съдържанието не се различава значимо между двата формата.

Нашият извод е, че форматът не решава сам. Решава кой води разговора: когато възрастният задава въпроси, екранът не пречи, а когато оставя разказвача да върви сам, остава само детето и таблетът.

Интервюта с 24 норвежки родители на деца от 1 до 4,5 години показват друга страна. Повечето предпочитат хартията и я описват като по-спокойна и по-близка, а интерактивните функции рядко посочват като полезни (Early Childhood Education Journal (PubMed Central)). Извадката е малка и дошла от програма за подаряване на книги, затова изводите са ориентир, не правило.

Колко екран допуска СЗО във вечерния час за четене

Насоките на СЗО от 24 април 2019 г. не забраняват вечерните истории, но слагат граници по възраст. До 1 година екранно време не се препоръчва, на 1 година седящото екранно време също не се препоръчва, а на 2, 3 и 4 години е най-много един час (Световна здравна организация (СЗО)).

Същите насоки препоръчват за седящото време без екран четене и разказване с възрастен, във всяка възрастова група (Световна здравна организация (СЗО)). Практичният извод е, че при най-малките вечерната приказка трябва да е книга или разказ на глас, а екранът да остава за по-големите деца и за кратки, споделени сесии.

За по-големите деца има повече свобода, но няма готово число за всички. Наблюденията за по-големите деца, ползите и границите са събрани в материал за децата и технологиите.

Какво се променя, когато приказката е интерактивна

Интерактивната история дава на детето роля. То докосва героя, избира пътя или сменя края, а това може да събуди желание да говори за случилото се, както показват по-честите самостоятелни коментари при електронните книги (Frontiers in Psychology).

Рискът е в разсейването. Ако анимациите и звуците поемат вниманието, разговорът между родител и дете се свива, а родителите в норвежкото проучване именно това свързват с дигиталното четене: усещането за по-слаба близост (Early Childhood Education Journal (PubMed Central)).

Затова изберете история с малко ефекти и ясен сюжет. Ако приложението разказва вместо вас, спрете озвучаването и четете сами.

Как да направите история заедно с детето

Най-добрите дигитални инструменти са тези, в които детето твори, а не само гледа. Започнете с хартия: то измисля героя и мястото, вие записвате по едно изречение на страница.

После идва екранът. Детето може да снима рисунките, да ги подреди и да ги озвучи със собствен глас. Първите стъпки в рисуването на таблет са описани в урока по дигитално рисуване.

От около 8-годишна възраст детето може да сглоби история с блокчета. Пет безплатни среди за това, сред които Scratch и ScratchJr, сравняваме в материала за безплатните детски сайтове за програмиране. За това какво се учи на каква възраст има отделен преглед на компютърните умения за деца.

Какво да проверите в приложението, преди детето да го отвори

Тук нямаме числа, а критерии, които проверявате за две минути.

• Има ли реклами или вградено пазаруване по средата на историята?
• Изисква ли регистрация с данни на детето, и може ли да се ползва без нея?
• Може ли да се изключи автоматичното озвучаване и да чете родителят?
• Има ли край на историята, или приложението само продължава със следващата?

Приложение с реклама или безкрайно продължение не е приказка, а поток. Сменете го с друго.

Дигиталната грамотност у нас и какво означава за семейството

На ниво население дигиталните умения в България изостават. През 2023 г. 56% от хората на възраст 16 до 74 години в ЕС имат поне основни дигитални умения, а в България делът е 36% (Евростат).

Източник: Евростат, 15 декември 2023 г. (Евростат)

По наше изчисление по данни на Евростат България е с 20 процентни пункта под средното за ЕС (56 минус 36) (Евростат). Това са данни за възрастните, не за децата, но те показват откъде децата вземат пример у дома.

Българско изследване на EU Kids Online показва същата картина при децата. Техническите им умения са се подобрили от 2010 до 2016 г., а критичната оценка на съдържание, общуването и сътрудничеството изостават значително, като една от причините е недостатъчната подкрепа от родителите (London School of Economics, EU Kids Online).

Затова общата история е по-полезна от самостоятелния екран: докато съчинявате, може да попитате детето откъде знае, че героят е истински и кой е направил картинката. Така упражнявате именно уменията, които според изследването липсват.

За по-дълги проекти по време на ваканция вижте какво да проверите при технологичните лагери за деца.

Какво остава за наблюдение до 2030 г.

Целта на ЕС за 2030 г. е 80% от възрастните да имат поне основни дигитални умения, а България имаше 36% през 2023 г. (Евростат). Ако делът у нас се приближава към 56%, колкото беше средното за ЕС през 2023 г., това ще е първият знак, че разликата от 20 пункта се стопява.