Първото филмче на детето: от идея и сценарий в картинки до монтаж с безплатна програма

Днес почти всяко дете има достъп до телефон с камера. За първия филм липсва не техниката, а редът: какво снимаме, в каква последователност и как от трийсет случайни клипа става история. Ето как да мине първият филм на дете между 8 и 14 години, за един уикенд и без платени програми.

Стъпка 1: идея в едно изречение

Първият филм трябва да е кратък: една до три минути. Идеята се побира в едно изречение с герой, желание и пречка: „Котката иска да стигне до рибата на масата, но кучето я пази.“ Или: „Момче губи ключа си и го търси из цялата къща.“

Подходящи жанрове за начало:

• кратка история без думи: най-лесно е, защото звукът не е проблем;
• анимация „кадър по кадър“ с играчки, пластилин или LEGO: снима се снимка по снимка, а предметът се мести малко между тях;
• репортаж: „Как се прави палачинка“ или „Един ден от живота на моята котка“;
• реклама на измислен продукт: учи на кратко и ясно послание.

Стъпка 2: сценарий в картинки

Професионалистите не започват със снимането, а с рисунките. Сценарият в картинки (storyboard) е поредица от прости рисунки, по една за всеки кадър. Методът е развит в студиото на Уолт Дисни в началото на 30-те години на XX век, а първите пълни сценарии в картинки се свързват с анимацията „Трите прасенца“ от 1933 г.

За детето това е идеалната първа задача: лист, разделен на 6–9 квадрата, и молив. Под всеки квадрат се пише какво се случва и какво се чува. Рисунките не трябва да са красиви. Трябва да отговарят на два въпроса: какво вижда зрителят и откъде гледа камерата.

Тук е мястото да се научат три вида кадри:

• общ план: виждаме цялото място и кой е там;
• среден план: героят от кръста нагоре, виждаме какво прави;
• близък план: лице, ръка, предмет; показва емоция или важен детайл.

Филм само от общи планове е скучен. Редуването на трите е първият урок по филмов език.

Стъпка 3: снимане с телефон

Няколко правила спасяват повечето първи филми:

1. Телефонът е хоризонтално, освен ако филмът не е предназначен само за вертикален екран.
2. Ръцете са стабилни: телефонът се опира в купчина книги или се държи с две ръце до тялото.
3. Светлината е отпред или отстрани, не зад героя. Снимането срещу прозорец прави лицата черни.
4. Звукът е близо: телефонът записва най-добре звука, който е на метър-два от него. На улицата или в шумна стая е по-добре филмът да е без думи, с музика и надписи.
5. Всеки кадър по 2–3 пъти, с няколко секунди преди и след действието. При монтажа тези секунди са безценни.
6. Кадрите се снимат по сценария, а не по реда на историята. Всички кадри в кухнята се снимат наведнъж, после всички в двора.

Ако детето вече е опитвало да снима, ще му помогнат и съветите за композиция и светлина от материала за първите стъпки във фотографията.

Стъпка 4: монтаж с безплатна програма

Монтажът е мястото, където филмът наистина се „пише“. На телефона вграденият редактор стига за рязане и подреждане. На компютър има безплатни програми с истинска времева линия. Shotcut е безплатен видеоредактор с отворен код за Windows, Mac и Linux. DaVinci Resolve има безплатна версия за същите три системи, но е по-тежък и подходящ за по-големите деца. Сравнение на безплатните редактори има в прегледа на петте безплатни програми за видеомонтаж.

Редът при монтажа:

1. внасяте всички клипове и ги подреждате по сценария;
2. режете всичко излишно: първият филм почти винаги е твърде дълъг;
3. добавяте музика и надписи (заглавие в началото, имената на участниците накрая);
4. гледате филма с човек, който не знае историята. Ако той не разбере какво става, липсва кадър.

За музиката: използвайте само музика със свободен лиценз или без авторски права. Песен от радиото е добра за домашния архив, но не и за публикуване.

Стъпка 5: другите деца в кадър

Когато в кадъра има приятели, филмът вече не е само на вашето дете. По Закона за защита на личните данни, когато данните на дете под 14 години се обработват въз основа на съгласие, съгласието трябва да даде родителят или настойникът. Комисията за защита на личните данни определя защитата на данните на децата като приоритет и публикува отделни препоръки за снимките и видеата на деца в интернет.

На практика:

• преди да публикувате филм с чуждо дете, попитайте родителите му;
• ако някой не иска да е в кадър, снимайте го в гръб или преснимете сцената с друг;
• не показвайте името на училището, адреса и други подробности, по които може да се открие къде живее детето;
• първата прожекция на филма направете у дома или в класа, не в интернет.

Какво остава от това

Първото филмче учи на неща, които далеч надхвърлят видеото: да се разкаже история накратко, да се планира, да се работи в екип и да се приема критика. Ако интересът остане, следващата стъпка е по-сериозен монтаж: какво включва това, описахме в ръководството за видеомонтаж от нулата.