Геймификация: игрови елементи в ученето и в продуктите и какво казват данните

Точки за всеки урок, значка за седем поредни дни, класация на приятелите: тези механики идват от игрите и днес се срещат в приложения за езици, фитнес, банкиране и училищни платформи. Наричат ги геймификация. Добре направена, тя помага на хората да започнат и да продължат; зле направена, превръща ученето в гонене на точки.

Какво е геймификация

Широко използваното определение е на Себастиан Детердинг и колеги от 2011 г.: геймификацията е използването на елементи от игровия дизайн в контексти, които не са игри. Две неща в това определение са важни. Първо, говорим за елементи, не за цяла игра: приложение с точки и нива не е игра. Второ, контекстът не е игра: учене, работа, здраве, пазаруване.

Това отделя геймификацията от сродни понятия. Сериозните игри са цели игри с образователна или друга „сериозна“ цел. Ученето чрез игра, например в Minecraft, е друга посока, при която самата игра е средата за учене.

Най-често използваните елементи са:

• точки и нива, които показват напредъка;
• значки и постижения за определени действия;
• класации, които сравняват с другите;
• поредици (streaks), които награждават редовността;
• предизвикателства, мисии и история (игрова фикция), които дават смисъл и рамка на задачите;
• незабавна обратна връзка: веднага виждате дали сте прав.

Работи ли? Какво казват прегледите на изследванията

Ранният преглед (2014). Юхо Хамари, Йона Койвисто и Хари Сарса преглеждат рецензираните емпирични изследвания до момента. Изводът им е предпазлив: геймификацията дава положителни ефекти, но те силно зависят от контекста, в който се прилага, и от самите потребители.

Метаанализът за ученето (2020). Михаел Зайлер и Лиза Хомнер обединяват количествено резултатите от изследвания за геймификация в обучението. Намират статистически значими, малки по размер положителни ефекти върху три вида резултати:

Ефектът върху знанията остава стабилен и когато се вземат само методологически най-строгите изследвания. Ефектите върху мотивацията и поведението са по-малко стабилни. Две неща се оказват важни за поведенческите резултати: дали има игрова фикция (история, роля, свят) и дали има социално взаимодействие. Особено добре работи съчетанието на състезание със сътрудничество, например отбори, които се състезават помежду си, вместо всеки срещу всеки.

С други думи: геймификацията помага, но не е магия, и как е направена има значение.

Кога наградите вредят

Има и обратна страна. Още през 1999 г. Едуард Деси, Ричард Кьостнер и Ричард Райън обобщават 128 експеримента за ефекта на външните награди върху вътрешната мотивация, т.е. желанието да правиш нещо, защото ти е интересно. Очакваните, материални награди, давани за участие, за завършване или за резултат, значимо намаляват вътрешната мотивация: след като наградата изчезне, хората по-рядко се връщат към заниманието по свой избор. Материалните награди се оказват по-вредни за деца, отколкото за студенти. Положителната обратна връзка обаче има обратен ефект: увеличава и свободния избор на заниманието, и интереса към него.

За геймификацията това значи, че точките и значките могат да изтласкат интереса, ако се превърнат в основната причина да учиш. Обратната връзка, която казва „ето какво вече можеш“, работи по-добре от наградата, която казва „ето какво получи“.

Как да я използвате разумно

• Започнете от целта, не от механиката. Какво поведение искате да подкрепите: редовност, упражнение, сътрудничество? После изберете елемента.
• Награждавайте напредъка в уменията, а не само прекараното време или броя кликове.
• Внимавайте с класациите. Те сравняват всеки с всеки, а метаанализът показва по-добри резултати, когато състезанието е съчетано със сътрудничество; отборните цели и личните рекорди са по-безопасен избор.
• Дайте смисъл. Историята и ролята правят задачите по-свързани, а метаанализът показва, че игровата фикция помага.
• Не правете наказанието по-силно от наградата. Изгубена дълга поредица може да откаже човек повече, отколкото го е мотивирала.
• Измервайте. Сравнете група с геймификация и група без нея, преди да я въведете навсякъде.

Къде ще я срещнете в работата

Геймификацията е обща задача на продуктовите и UX дизайнерите, на програмистите, които я изграждат, и на маркетинга, който мери ефекта ѝ. Ако ви интересува как се проектира такова преживяване, започнете от основите на UX и UI. Ако ви влекат истинските игри, вижте професията на гейм дизайнера. А за родители, които се питат дали игрите могат да учат, има отделна статия за Minecraft и ученето чрез игра.